Разголваш ме с очи от разстояние.Под дрехите прогаряш и плътта.Останалото зная е мълчание.А всъшност ми се иска да крещя..Желая те на прага на морала и сигурно гранича с лудостта.Със всяка клетка,с цялото си тяло.Не утре,не след време,а сега!Събличай ме!Докосвай ме!Помувствай ме...със пръстите,със кожата,с очи...по дланите,по миглите,по устните...Не съществува нищо друго,само ти!Само ти,без монотонна повторяемост.Докосване!Изпиване!Веднъж!Ще бъда грешна,може би,но не разкаяна!Попила в себе си усещане за мъж!  /Н.Тодорова/

Много хубаво стихотворение! На кого е?

прочетох го някъде,не помня къде и ми направи впечатление.

прочетох го някъде,не пишеше кой е автора но много ми хареса.